Субсидии ще има, за всички от сърце

Нека най-напред недвусмислено заявим нашето мнение по темата. Раздаването на пари:

• на калпак, на принципа „кой превари, той завари“ (справка: истерията при старта на приема по схемата за микро- и малки предприятия),
• на база някакви спуснати отнякъде, лишени от взаимовръзка и стабилна икономическа логика критерии (при средните предприятия и – по всяка вероятност – при предстоящата процедура за „големите малки“ по ОПИК),
• меко казано безпринципно (частичното погасяване на и без това разсрочените кредити на някои избраници от първичното земеделско производство, която процедура тече и в момента), или пък
• свързано с куп административни пререквизити (в случая с мерките Covid-1 и Covid-2),

може би е средство за осигуряване на глътка въздух за бизнеса (макар по-скоро да наподобява несръчен опит за покупка на гласоподаватели), но едва ли може да се разглежда като ефективно подпомагане на онези, които са мотивирани да се развиват въпреки кризата. За мотивираните обаче има

и други възможности, отново свързани с безвъзмездно подпомагане

но разчитащи на принципи, различни от цитираните по-горе. Такива са преди всичко инвестиционните процедури, обвързващи получателя на помощта с конкретни ангажименти, отговорности и резултати. Подобни мерки определено не са за всеки бизнес, но при разумно целеполагане от страна на компаниите и адекватно управление на безвъзмездното подпомагане от администрацията тяхната добавена стойност в условията на продължаващата пандемия би могла да нарасне значително.

Най-актуалният пример тук е познатата на земеделските стопани Мярка 4.1 от ПРСР, чийто прием, разкрит единствено за стимулиране инвестициите в животновъдството, приключи на 30 септември с подадени 689 предложения и търсена субсидия в размер на над 157 млн. лв. (надхвърлящи близо трикратно индикативния бюджет на мярката в размер на 58,6 млн. лв.) За съжаление с края на приема започва и неустановеният, но гарантирано дълъг период на очакване за участниците, принудени да се заредят с канско търпение предвид обичайната лежерна скорост на работа на оценителните комисии в ДФЗ. Наличието на огромен интерес въпреки фамозната тромавост при разглеждането на проектите обаче говори за потенциала, който инициативните животновъди виждат в тази възможност.

По отношение на неземеделския бизнес следва да споменем две инициативи, на първо място от които е проектът на ИАНМСП за стимулиране дигитализацията на предприятията посредством ваучери за ИКТ услуги, най-сетне видял бял свят след неколкократните фалстартове от последните години. В същото време, на свое заседание в средата на септември управляващият орган на ОПИК позволи наддоговаряне по инвестиционната процедура за малки и средни предприятия в размер на 68 млн. лв.

За съжаление, в България това са не само най-актуалните, но и

единствените примери за подобен тип подпомагане

в условията на Covid-кризата, поне засега. В перспектива управляващите ни уверяват, че предстоят и други възможности в тази насока – например очакваното ново издание на Схемата за държавна помощ в растениевъдството или вече афишираният конкурс за подпомагане на бизнеса да се адаптира към новите пост-Covid реалности, както и някои други мерки, финансирани от временния инструмент за икономическо възстановяване Next Generation EU. Така или иначе, засега става въпрос единствено за пожелания.

За щастие на активните и склонни да търсят възможности за развитие предприемачи, националните програми далеч не са единствената алтернатива за обезпечаване на материална подкрепа, особено в случая с новаторските, „визионерски“ инициативи. Въпреки кризата Европейската комисия продължава прилагането на програмата Хоризонт 2020, чийто финал в края на 2020 г. очакваме да прелее в новата програма Хоризонт Европа несравнимо по-плавно, отколкото това ще се случи, например, с българските оперативни програми.

В същото време, в месеците на строга изолация и непосредствено след тях -  през лятото и есента на 2020 г., наблюдаваме активизиране на сериозен брой инкубатори, акселератори и различни кръгове за рисково инвестиране. Засиленото търсене от страна на подобни структури на потенциални лидери на бъдещето в икономиката недвусмислено говори за потенциала, съзиран от онези с парите в мъглата на кризата. Не бива да забравяме обаче, че въпреки множеството подобни инициативи, достъпът до тях е несравнимо по-ограничен дори от този до средствата за иновации по европейските рамкови програми.

И тъй, за да затворим темата, на настоящия етап, когато пандемията съвпада с края на един програмен период на ЕС, при несъгласуван бюджет и отсъствие на нормативна рамка на следващия такъв период, можем само да се надяваме, че усилията на България няма да се изчерпят с изброените по-горе откровено хаотични и непазарни мерки. Кризата далеч не изглежда отминала;

бизнесът тепърва ще има нужда от подкрепа, за да възстанови растежа

и в крайна сметка да реанимира световната икономика. Ако идните месеци не предложат конкурентни процедури за отговорно подпомагане на лидерите, пионерите, откривателите на нови възможности, ниши и решения, и готовите да се развиват въпреки всичко, раздадените през 2020 г. помощи ще си останат точно това – помощи, подобни на социалното подпомагане, превърнало цели групи хора в перманентни клиенти на една движеща се по инерция система, с нулев принос за общото развитие и благоденствие.

Но ако все пак такива процедури бъдат разкрити, значението на модерния консултант за успеха на бизнеса в надпреварата за одобрение ще бъде по-голямо от всякога. Защото кризите раждат възможности и видно от изложените по-горе примери, все повече предприемачи го разбират; а това от своя страна допълнително ожесточава конкуренцията за ограниченото като средства подпомагане.