Циркулиращите в публичното пространство мнения за ефектите на Covid-19 върху икономиката като цяло и инвестиционния климат в частност са меко казано разнопосочни. Наред с икономически издържани и разумно звучащи тези битуват пълни абсурди, откровени спекулации и нагли лъжи. За да установим клиничната картина на стопанството по света и у нас, ще припомним реалните симптоми.
Още в началото на похода на вируса SARS-CoV-2 от Китай на запад, за 2020 г. Световният икономически форум прогнозира
спад от очакваното ниво на световния БВП от порядъка на между един и два трилиона долара.
Ако някой смята, че самото лансиране на подобни прогнози (доста масово тиражирани напоследък) няма да се отрази върху инвестиционния климат у нас, то определено се нуждае от лечение. Да не говорим, че за разлика от други случаи преди, днес вестителите на стопанския апокалипсис имат основание да рисуват в мрачни краски икономическото бъдеще на глобализирания свят.
Погледнем ли ситуацията в нашия общ европейски дом, признаците на инвестиционната криза добиват още по-конкретни измерения. Публикувано в края на май проучване на EY сочи, че над една трета от преките чуждестранни инвестиции, афиширани през миналата година за реализация в Европа, са били забавени или направо отменени поради пандемията, а девет от всеки десет компании, анкетирани от цитираната компания, декларират, че ще забавят или ограничат собствените си инвестиционни си планове през 2020 г.
И така, стигаме до България, където ситуацията също е далеч от розова. За цялата 2020 г. прогнозите на различните институции варират между
3 до 7% спад в БВП
като очакванията са официално икономиката да навлезе в рецесия още от второто тримесечие на годината. Показателно е, че според експертните оценки на НСИ най-същественият спад за първото тримесечие е регистриран при общите инвестиции, намалели с притеснителните 5.3% спрямо Q4 2019. Да не забравяме, че извънредното положение беше въведено едва в средата на март – тоест реалният ефект дойде второто тримесечие, и дори без окончателни данни всички го усещаме (при това далеч не само икономически).
Картината на предприемачеството в България (както, между другото, в повечето страни от региона) е доминирана преобладаващо от дребни по мащаб бизнеси, чието оцеляване по време на криза като тази е поставено на карта. Макар при туризма и транспортните услуги положението да е особено критично, в контекста на участието на страната в глобалната икономика на практика почти няма сектор, останал незасегнат. Фалитите вече са факт, а ситуацията няма да се облекчи в близките месеци (когато все повече дребни предприемачи изчерпят резервите си), освен ако не бъде намерено решение.
Според някои анализатори един от големите шансове на Източна Европа е крупни западни (преди всичко европейски) производители да преместят производствените си мощности от Азия там, вследствие на изострящото се напрежение между Запада и Китай. Дори да бъдат предприети подобни ходове обаче, веднага възниква въпросът за липсата на висококвалифицирани кадри (или по-скоро, с тяхното завръщане обратно в родните страни, включително в България).
При всяко положение, поне в краткосрочен план, в условията на всеобща несигурност и спешната потребност от осигуряване на ликвидност с цел гарантиране оцеляването на стопанските субекти,
единствената алтернатива за предприемачите в България остават публичните механизми за инвестиционно подпомагане
У нас те са придобили гражданственост под името „европрограми“, но в контекста на актуалната ситуация могат да бъдат разглеждани и като спасителна терапия, която тук ще назовем „COFUND-20“. И като всяка терапия, безвъзмездното публично подпомагане има своите положителни и отрицателни страни, накратко:
Въпреки очевидните недостатъци, без значение дали ще се печатат пари на килограм/тон, или ще се търсят варианти за международни заеми, ДНЕС безвъзмездното подпомагане е животоспасяваща интервенция, без която организмът на европейския (и българския) бизнес по всяка вероятност би колабирал.
Така че вместо да се фиксираме единствено и само върху Covid-19, може би е по-разумно да се ориентираме спешно във възможностите на COFUND-20. Разискваното в момента на ниво ЕС кризисно подпомагане едва ли е панацея, но със сигурност предлага възможност за облекчаване състоянието на заразения инвестиционен климат. А дали терапията ще доведе до търсеното подобрение УТРЕ, както обикновено ще зависи от главния лекар (Брюксел), прилагащите лечението (националните правителства) и преди всичко - от самите пациенти: компаниите.