Да речем, че вашият бизнес има потенциал за растеж и вие го съзнавате. Да речем, че си давате сметка за позитивите, които едно бързо надграждане ще допринесе за този растеж. В преобладаващата част от случаите споменатото надграждане е пряко свързано с реализацията на някаква материална инвестиционна програма, била тя разширяване или диверсификация на производство, модернизация на услуги, оптимизиране на доставки и прочее. Нека приемем, че и вашият случай е сходен.
Развивате бизнеса си в Европейския съюз и следователно сте чували/чели за структурните фондове, оперативните програми, секторните политики и куп подобни „механизми“, създадени сякаш единствено за да ви помогнат да реализирате своята стратегия. Защото по-горе говорим именно за стратегия: това е собственото ви виждане за бъдещето на вашия бизнес.
Оттук насетне пътеката изглежда отлично отъпкана: намирате „консултант“, споделяте блестящите си планове, той/тя аплодира вашата далновидност, решимост и проницателност, и незабавно ви намира „перфектния“ механизъм за финансово обезпечаване реализацията на въпросната стратегия. Стискате си ръцете и се хвърляте в подготовката на „проекта“, който ще сбъдне мечтата ви.
Дали обаче нещо не липсва?
В серия публикации ще обърна внимание на онези моменти, които моят опит показва, че потенциалните инвеститори твърде често пропускат и които в немалка част от случаите водят до провал на различни етапи от проектния цикъл. И за да не бъда голословен, още тук ще повикам на помощ статистиката: според официалните данни на Държавен фонд „Земеделие“, например, по прословутата мярка 4 от ПРСР 2014-2020, ориентирана към подпомагане на инвестициите в селското стопанство и хранителната промишленост, процентът на договаряне спрямо общия бюджет на мярката към 31.12.2020 г. е 82,74%, а процентът на усвояване към същата дата – едва 45,6%.
И тъй, какво може да се обърка (и всъщност, видно от цитираните резултати, действително се обърква)? За съжаление отговорът тук е: на практика всичко; в моята собствена работа като консултант определено не липсват примери в тази насока. И макар с някои от възникналите критични ситуации да сме съумявали да се справим в движение, има и такива, които са се оказвали решаващи за финалния неуспех на дадено инвестиционно намерение.
В контекста на проектния цикъл, илюстриран с горната инфографика, споменатите „препъни-камъни“ могат да бъдат условно разпределени в три обобщени групи, до известна степен покриващи се с отделните етапи на този цикъл: планиране и подготовка, реализация на инвестиционната програма, експлоатация на резултатите от проекта. В следващите публикации ще обърнем подобаващо внимание на тези три „чекбокса“, които всеки инвеститор би следвало да следи с повишено внимание на съответната фаза от проектния цикъл.
Тук бих искал дебело да подчертая: не друг, а именно инвеститорът е онзи, който трябва да следи за съответствието на намеренията си с въпросните „чекбоксове“! В крайна сметка, бизнесът е негов и парите са негови. Ролята на добрия консултант е
да съветва, насочва, алармира и – ако се налага – дори да спори
със своя клиент в случаите, когато вижда обективен риск от провал поради грубо разминаване на желанията на инвеститора с реалния потенциал за тяхното сбъдване.
Обръщайки се отново към собствената ми практика, мога отговорно да заявя, че към опциите за субсидиране на бизнеса нерядко се ориентират мениджъри, толкова запалени от вече изградения си и детайлно изпипан план, че са готови да се хвърлят в обятията на всеки, който безкритично подхранва собствения им пламък. Често пъти насреща се оказва именно консултантът и тъкмо тук най-ясно личи неговият професионализъм: Коректните няма да се поколебаят да ви посочат слабите места, които виждат в конструкцията на вашите намерения, и дори според вас да не са прави, може би ще ви накарат да преосмислите някои аспекти от програмата си.
В този смисъл съветът ми е: ако възнамерявате да кандидатствате за финансово подпомагане на вашия бизнес, не се предоверявайте! Инвестиционната активност в името на растежа и експанзията е нещо чудесно, но в никакъв случай не бива да се разглежда като статична, неподлежаща на корекции даденост. И ако вместо да се ограничи до това, да аплодира проекта ви, консултантът (или който и да било друг от вашите контрагенти) подходи критично и обоснове по-различното си виждане, смятам, че му дължите благодарност, дори да не сте съгласни с конкретните аргументи.