Чекбокс #1: Тактиката зад стратегията

С риск да прозвучим банално, ще започнем с клишето, че отделянето на подобаващо внимание на фаза планиране е решаващо за успеха на инвестиционната програма. Това е един от онези очевидни факти, които трябва да бъдат повтаряни възможно най-често – в противен случай самата им очевидност кара хората да ги неглижират и последствията не закъсняват. В контекста на класическия цикъл на един проект с институционално съфинансиране не би било пресилено да се каже, че именно тук стои най-важният за инвеститора чекбокс.

Разбира се, анализът на етап планиране и подготовка на проекта следва да бъде базиран на стратегия; нещо повече: на устойчива и надеждна стратегия, която между другото в никакъв случай не бива да бъде прекроявана с цел съобразяването й с критериите на дадения механизъм за инвестиционно подпомагане. Онова, което може да бъде модифицирано с оглед посрещане на изискванията, поставени от финансовия донор, е именно тактиката (или тактиките), стояща зад стратегията, и тъкмо за нея ще поговорим сега.

Стратегията сама по себе си е нещо прекрасно, но ако не почива на внимателен анализ, може да се окаже пагубна за всеки бизнес, особено „малкия“. И макар че стратегията – или поне прототипът й – би следвало винаги да бъде на първо място, зад всяка успешно реализирана стратегия стои набор от тактики. Или, ако си позволим да цитираме Сун Дзъ: „Генералът, който печели битката, прави много сметки в крепостта си преди началото на сражението, Генералът, който губи, прави само няколко сметки предварително.“

С други думи, без правилно тактическо планиране всяка инициатива – дори най-гениалната, великолепна, ‘disruptive’ и ‘groundbreaking’ – рискува провал, и инвестиционните програми в никой случай не са изключение. Затова по-разумният подход е да изгубим малко (и даже малко повече) време, дори да сме във възторг от идеята, намерението или програмата си, и да отдадем дължимото внимание на тактиките, които ще преведат нашата стратегия на оперативен език:

Да си зададем простите, но важни въпроси

преди да се обърнем към консултанта, технолога, архитекта, маркетолога. От множеството казуси, които собствената ми практика е показала като редовно недообмисляни от потенциалните инвеститори, желаещи проекти, тук ще спра вниманието на трите най-значими: персонал, верига на доставките и пазарна реализация.

Работната ръка

Този казус обичайно се изразява в недостатъчна и/или недостатъчно квалифицирана работна сила, която да обслужва новите или нараснали потребности на предприятието от персонал. Проблемът с масовия работник е особено актуален например в животновъдството и култивирането на растения, чието механизирано бране е или невъзможно, или безсмислено скъпо под определен обем на насажденията. От своя страна недостигът на по-висококвалифицирана работна ръка може да изиграе лоша шега на инвеститора в промишления сектор, да не говорим за по-специфичните производства и услуги. Практиката показва, че подобен недостиг автоматично превръща и най-добрата от стратегическа гледна точка инвестиция в тъжен паметник на безсмислието. Подобни монументи, за съжаление, могат да бъдат видени на не едно и две места в родината.

Суровинната обезпеченост

Веригата на доставките трябва да бъде проучена предварително и сметките да бъдат проверени в контекста на макроикономическите очаквания най-малко в средносрочен план – и тук, между другото, един качествен консултант би могъл да се окаже изненадващо полезен. Представете си една току-що въведена в експлоатация, ултрамодерна, енергийно ефективна и изобщо – прекрасна животновъдна ферма с капацитет 1000 крави, в радиус от 250 км от която няма начин да бъде закупен фураж. Дали на инвеститора ще му излезе сметката? Според мен (и според опита ми) – едва ли.

Пазарът и нашето място на него

Ако се абстрахираме от нередките в България случаи, когато „инвеститорът“ възлага разработване на „проект“ с единствената идея „да вземе едни пари“, самата същност на инвестиционната програма е да генерира бъдеща печалба. Особено в случаите, когато става въпрос за планиране на диверсификация в портфолиото, анализът тук е задължителен. Потенциалът за пазарна реализация на крайния продукт, получен посредством инвестицията, е още една сфера, в която добрият консултант би могъл да бъде от полза за инвеститора – работата с множество различни клиенти неминуемо дава представа за разнообразни тенденции в търсенето, възможни канали за реализация и дори за профилите на потенциалните групи клиенти.

Накратко, един бизнес план, финансов анализ, икономическа обосновка на дадено инвестиционно намерение винаги може да бъде издокаран така, че да отговори на формалните критерии: здравословни парични потоци, сигурна възвращаемост на инвестицията, нетна настояща стойност, индекс на рентабилност и т. н., и в същото време да остане достатъчно близо до действителността, за да звучи убедително и „реалистично“. Това обаче е нож с две остриета, който твърде бързо може да се обърне срещу инвеститора: понякога още на етап разглеждане и оценка на даденото проектно предложение, и много по-вероятно – в процеса на реализацията на спечелилата подкрепа инвестиционна програма. Така че: следва продължение.