Подпомагане в паникадемия

Предходният материал в този блог лансира идеята, че в контекста на кризата Covid-19 една смела инвестиционна активност от страна на бизнеса би могла да рефлектира в сравнително по-интензивно развитие на равнище компания и дори да създаде условия за изграждане на нови конкурентни предимства. Хвърлихме поглед и на ролята на публичното подпомагане за пострадалата от пандемията икономика – като гориво, макар и едва ли най-качественото, за задвижването на този процес.

От пролетта на 2020 г. терапията, която условно нарекохме COFUND 20, вече се прилага доста активно в България. Станахме свидетели на колебливото въвеждане и противоречива реакция от страна на бизнеса на т. нар. мярка 60/40; истеричното подаване на проекти по мярката за микро- и малки предприятия; по-спокойната, но за сметка на това опетнена с (опит за) скандал кампания за средните предприятия; и засега последно, на родилните напъни на специализираните процедури за секторите на туризма и автобусните превози.

С изключение на подпомагането на бизнеса посредством покриването на част от възнагражденията на персонала, всички изброени мерки бяха поставени под шапката на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК). По този начин от грантовата терапия през пролетта на 2020 г. бе изключен

един от структуроопределящите за страната отрасли – селското стопанство

(който, между другото, не получи подкрепа и по линия на фамозната мярка „60/40“).

В опит за постигане на някакво равновесие, от втората половина на август 2020 г. Държавен фонд „Земеделие“ стартира процедурите, добили популярност с наименованията Covid-1 и Covid-2. Въпреки претенциите за редица облекчения при кандидатстването, в контекста на формалните условия, оказали се доста далеч от спецификата на българския селскостопански сектор, една немалка част от заетите в него просто не прояви интерес към тези мерки: При около 90000 регистрирани земеделски стопани в България, броят на подадените по двете мерки заявления е от порядъка на 35000. Да не споменаваме, че за да бъде напълнен портфейлът по двете процедури, бяха пренасочени средства от инвестиционни по своя характер мерки, ориентирани преди всичко към най-уязвимите в сектора: дребните земеделски стопанства от семеен тип.

В обобщение изглежда, че въпреки продължаващите натрапчиви анонси на загрижеността на властта за икономиката в условията на сякаш неизбежната рецесия,

ефектът от реалните действия дотук едва ли може да бъде определен като оптимален

Между другото, това заключение не се отнася единствено до „подпомагането“ посредством схеми, мерки и процедури за субсидиране на проектен принцип със средства от европейските фондове и временния инструмент за икономическо възстановяване Next Generation EU: Редица правителствени решения от последните месеци, свързани с преразпределянето на немалки суми от националния бюджет, създават тягостното впечатление за хаотичност и дори паника.

Нещо повече: в контекста на деликатната социално-политическа обстановка в България от последните месеци, за съжаление изглежда, че мотивите зад това поведение на управляващите далеч не са икономически по своя характер. Ако подобно предположение се оправдае, вероятността в перспектива негативите от безсистемното наливане на средства да се окажат повече от позитивите, не е за пренебрегване.